Подходи за укрепване на устойчивостта на обществото като средство за защита от хибридни заплахи за сигурността

1. Област на висшето образование: 3. „Социални, стопански и правни науки“

2. Професионално направление: 3.1. „Социология, антропология и науки за културата“

3. Докторска програма: „Социология на отбраната и сигурността“

4. Форма на обучение: Задочна форма (военнослужещ или цивилен служител или гражданин извън системата на МО, СППМО и БА)

5. Заявител: Институт по отбрана „Професор Цветан Лазаров”

6. Първично звено: отдел „Въоръжение и боеприпаси“

7. Приемащо структурно звено: дирекция „Развитие на въоръжението, техниката, тиловите имущества и материали”

8. Актуалност и дисертабилност на предлагания научен проблем:

Изграждането на способности за противодействие на хибридни заплахи е национален приоритет съгласно Стратегия за национална сигурност на Република България от 2018 г., и Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на република България 2032. 

Целта на тази дисертация е да се формулират препоръки, стратегия и варианти за решения за повишаване на устойчивостта на обществото като средство за противодействие на хибридни заплахи. 

Разработката на дисертацията ще бъде във връзка с научни проекти, в които България участва по линия на Организацията за наука и технологии на НАТО (HFM ET-188 “Сигурност на операциите и податливост на влияние в информационната среда” и HFM ET-193 “Изграждане на умения за противодействие на дезинформация в киберсоциалното информационно пространство”). 

Има няколко фактора и условия, които правят темата за хибридните дейности в настоящи и бъдещи конфликти важна и актуална. На първо място, ние сме свидетели на нарастващо размиване на границата между конвенционални и хибридни дейности с широко използване на невоенни участници. В допълнение, хибридните дейности се изпълняват на границата между мира и войната, предотвратявайки прилагането на международните правила за регулиране на въоръжените конфликти. Освен това те са насочени към най-важните постижения, ценности и принципи на демократичното, отворено общество. 

Нещо повече, обикновено е трудно, а в някои случаи и невъзможно да се идентифицира и да се идентифицира „мозъкът“ на хибридната дейност. Следователно могат да бъдат открити само извършителите. Не на последно място, масовото използване на нови цифрови технологии и усъвършенствани техники за социално влияние е типично за хибридните дейности. Крайната цел на тези дейности, насочени към отвореното общество, културните ценности и демократичната идеология е създаване на нестабилност в обществото. Поради тази причина са необходими повече усилия за изграждане на устойчиви връзки между държавното управление, силите за сигурност и обществото, за да се създаде пълен набор от възможности за противодействие на хибридни дейности.